Авангардни явления в киното (1946 - 1989)

Курсът представя ключови тенденции, заглавия и автори в американската, британската, източно- и западноевропейските кинематографии, които през втората половина на ХХ и началото на XXI век предлагат нови подходи към теми като идентичност, избор, самота, свобода и смисъл. Фокусът е върху филми, които осмислят екзистенциалната проблематика в контекста на променящата се политическа, социална и културна реалност – от Студената война до постмодерната криза на субекта. Анализират се различни стилове, авторски почерци и наративни стратегии, чрез които киното се превръща в пространство за философски размисъл и критическо наблюдение на съвременността.

Какво ще научите?

В този курс ще придобиете по-задълбочено разбиране за ролята на киното като форма на философско изследване и културна критика. Ще се запознаете с ключови автори, филми и течения, които разглеждат екзистенциални теми като идентичност, избор, самота и свобода на фона на исторически и социални промени. Ще анализирате различни визуални стилове и наративни стратегии, чрез които киното изразява идеи, поставя въпроси и провокира размисъл. Курсът ще ви помогне да разпознавате по-дълбоки значения в аудиовизуалния разказ и да развиете умения за критическо мислене в диалог с филмовото изкуство.

За кого е този курс?

Курсът е подходящ за студенти и любители на киното, хуманитаристиката и културната история, които се интересуват от дълбочинно разбиране на филмовия език и наратив. Той е ценен и за изследователи, кинокритици, сценаристи и режисьори, които желаят да разгледат как киното отразява и интерпретира екзистенциални и социално-политически теми в различни културни контексти. Подходящ е и за всички, които търсят философски и естетически прочит на филмовото изкуство и неговата роля като критично огледало на времето.

Запишете се сега и разширете познанията си в сферата на историята на киното!

препоръчителна подготовка и библиография:

Айзенщайн С. М., Избрани произведения в три тома,„Отвъд звездите”, т. 2, „Наука и изкуство”, С., 1972,
Айзенщайн С. М., Избрани произведения в три тома, „Неравнодушната природа”, т. 3, „Наука и изкуство”, С., 1977,
Андрейков, Тодор, История на киното. Нямо кино,;, С. 1994;
Андрейков, Тодор, История на киното. Том втори,, Колибри 1999, С. 2004;
Андрейков, Тодор Комичното на екрана с. 1996;
Димитрова, Мая „Мая Дерен, майката на американския авангард и нейните събратя и посестрими“ В: „Годишник на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ 2014;
Димитрова, Мая, монография, Метаморфози в общуването : Автор– Екран - Зрител” С. 2007, ИИ – 167с.;
Димитрова, Мая, Отвъд историята – във времето, сп.”Кино и време” №3 /30/ с.147-153 – на български и английски език;
Димитрова, Мая „„Холивуд срещу Франко” - един филмов паметник против” – сп. „Кино” * бр.1, 2009, с. 18-21;
Димитрова, Мая студия „Авангардите на екрана през ХХ век” В сб.„Изкуствоведски четения 2006” ИИИ - БАНр с. 35-42;
Димитрова, Мая студия „Комуникативни параметри на екранния феномен в постмодерна” в „Годишник на НАТФИЗ „Кр.Сарафов”, 2007 с. 141-151;
Димитрова, Мая, студия „Киното и градът” В сб. „Изкуствоведскичетения 2007”- с.309 -316 с.;
Димитрова, Мая, статия „Аз знам, че Хелке Зандер знае и това, което аз не знам за Берлин през 70-те”- сп. „Кино” бр. 2, 2008, с.15-17;
Dimitrova Maya “Beyond History – in Time” – Sofia, “Kino i Vreme”magazine, 2008, p.124-131 (in English and in Bulgarian)
Донев, Александър, Златан Дудов. Правият път към киното, Институт за изследване на изкуствата, 2023;
Знеполски, Ивайло (съст.), Из история на филмовата мисъл: част 1 и 2. Антология, „Наука и изкуство“, С., 1986;
Иванов И.,„За необходимостта да се изследва източноевропейското кино“, сп. Кино, №6, 2006,
Иванов И.,“Успехите на унгарската киноиндустрия през първите години на втората световна война“, сп. Кино, №1, 2007,
Иванов И. „Традицията продължава“ – Годишник на НАТФИЗ, 2017,
Иванов И. Страници от историята на полското кино – Годишник на НАТФИЗ, 2020
Кракауер, Зигфрид, От Калигари към Хитлер, ;Наука и изкуство“,С.1991;
Милев, Неделчо, Утилов Владимир (съст.) Киното 1945-2000. Т.2 Марин Дринов С. 2010;
Сборник „Шедьоври на съветското кино“, „Наука и изкуство“, С., 1970,
Теплиц Е., „История киноискусства“ 1895-1927, М., 1968,
Теплиц Е., „История киноискусства“, 1928-1933, М., 1971,
Теплиц, Йежи, История на киното т4. 1939-1945;
Чандлър, Реймънд, Големият сън, П, „Христо Г. Данов“ 1989
Юренев Р., „Кратка история на съветското кино“, „Наука и изкуство“, С., 1975,
History of Cinema from Citizen Kane till Now London, 1981;
1001 Movies You Must See Before You Die (All Editions with Reviews)
https://youtube/c7dj36eo4Vc Хенри Фонда за „Младият Мистър Линкълн“
https://www.youtube.com/watch?v=YZZQqr2RFCs Хенри Фонда получава почетен Оскар 4 мин.

  • ✺

    Преподавател:

    проф. д.н. Мая Димитрова, доц. д-р Иван Иванов, ас. д-р Боян Ценев, ас. Ирина Иванова

  • ✺

    04.03. - 14.03.
    31.03 - 11.04
    19.05 - 31.05
    09:00 - 11:30

    НАТФИЗ “Кр. Сарафов”

    ул. “Г. С. Раковски” 114, Кинозала

  • ✺

    Курсът е на цена от 200.00лв. с включен ДДС

проф. д.н. Мая Димитрова

Проф. д-н Мая Димитрова е световнопризнат учен и преподавател в областта на киноисторията, филмовата естетика и теорията на екранните изкуства. Завършила е ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1975–1980) със специалност „Кинознание“, като дипломната ѝ работа разглежда темата „Ален Рене и звукозрителния синтез“. Докторантската ѝ подготовка започва през 1981 г. в Берлин със специализация по авторско кино във Франция и Германия, а през 1985 г. защитава дисертация на тема „Някои аспекти на съвременния филмов процес: френската нова вълна и новото немско кино във ФРГ“. От 1980 г. проф. д-р Димитрова работи в Института за изкуствознание на БАН – първоначално в секция „Кино“, а от 1990 г. в сектор „Екранни изкуства“. През 1996 г. преминава хабилитация, става доктор на науките през 2007 г. и от 2009 г. заема позицията професор по „История на киното“. Ръководител е на катедра “Кинознание и драматургия” от 2012г. до 2020г. Дългогодишната ѝ преподавателска дейност във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ обхваща дисциплини по филмова критика, история на световното, западноевропейското и американското кино, както и курсове, свързани с киното като средство за масова комуникация. Освен това, тя преподава във водещи висши учебни заведения из Европа и активно ръководи дипломни и докторски трудове. Научната ѝ дейност се характеризира с многобройни публикации, сред които монографиите „Авторското кино“ (1995) и „Метаморфози в общуването „Автор – екран – зрител“ (2006), съставяне на сборници и участия в международни научни форуми. Проф. д-н Димитрова заема активна роля в научните съвети на БАН – сред тях членство в СНС по театрознание и кинознание, Академичния съвет на „Център за обучение“ и Научния съвет на Института за изкуствознание, като е била и научен секретар в Дирекционния съвет на ИИ – БАН (2001–2004). Нейният принос към кинообразованието и научните изследвания е неразделна част и от развитието на инфраструктурата на НАТФИЗ, включваща Театър, Куклен театър, Учебен аудио-визуален комплекс, Академична библиотека и архив, както и студентски структури, които подпомагат творческата и изследователска дейност в сферата на екранните изкуства.

доц. д-р Иван Иванов

Доцент по кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, преподавател по „История на източноевропейското кино“, „История на руското кино“ и „Балканско кино“. През 2007 г. защитава докторска дисертация на тема „Унгарската кинематография като специфична част от източноевропейското кино“. Режисьор на документалните филми „Обичахме ги толкова много“ (2020) и „Музи с български имена“ (2023). АСред публикациите му са: „За какво мечтаеше Дзига Вертов”, Годишник на НАТФИЗ „Кр. Сарафов”, 2013; „Щрихи към портрета на Яков Протазанов или значението на добрата традиция в киното”, Годишник на НАТФИЗ „Кр. Сарафов”, 2015; „Гърция и България – общ поглед в киното на Европа“ - сборник "Киното и екранните изкуства, мостове на приятелството и културата между Гърция и България" (2019); "Страници от историята на полското кино" – студия, публикувана в Годишник на НАТФИЗ, 2020; „Чешкото чудо“ – студия, публикувана в Годишник на НАТФИЗ, 2021 (излязъл през 2022 г.) 
Член на Съюза на българските кинодейци. Член на асоциация „Академика 21”

ас. д-р Боян Ценев

Асистент в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Има бакалавърска степен по „Екранни изследвания и журналистика“ от 2019 г. и магистърска степен по „Мениджмънт в екранните изкуства“ от 2020 г. Получава научно-образователна степен доктор през 2024. Интересите му са с интердисциплинарна насоченост и засягат история и теория на киното, семиотика, полилога между изкуствата и др. Има 5-годишен опит като филмов експерт в Българска национална филмотека, където участва в национални и международни проекти за аудиовизуално културно наследство.

Автор на публикации в специализирани медии. Член на Съюза на филмовите дейци, Гилдия „Критика“. Носител на награда „Млад критик“ за 2022 г.

ас. Ирина Иванова

Завършила специалност Кинознание в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” като магистър-киновед в класа на проф. Вера Найденова. Преподавател по История на западноевропейското кино и Принципи и подходи в критическия анализ в НАТФИЗ (2021 -).
Редактор кино и култура в списание EVA (2005-) и автор на седмична кинорубрика за сайта на медията. Редовен автор в списание „Кино”. Съсценарист на документалния филм „Обичахме ги толкова много”, подкрепен от НФЦ. Съсценарист и  режисьор на документалния филм „Керанка, глад за живот“(2023). Сценарист, продуцент и режисьор на късометражния филм „Хвърчило“ (в постпродукционен етап), подкрепен от НФК. Избрани публикации: Рефлексии: Голямата депресия на традиционното семейство във филмите на СФФ за www.въпреки.com; „Филмовата критика, специфика, предизвикателства и проблеми”, www.spisaniekino.com, септември/2021; „Проблемът за стила в киното – между техниката и творчеството”, годишник НАТФИЗ’2016; Йордан Радичков По зелената вода на спомените – сп. Кино, www.spisaniekino.com, бр. ноември/2024; Nordic Noir сериалите: по следите на успеха, Център за семиотични и културни изследвания, https://cssc-bg.com/