Еволюция на екранното изображение: Теория на киноизображението

Курсът е посветен на класическото екранно изображение – на неговата природа, структура и художествени възможности. Той проследява развитието на киното от възникването на кинематографа до утвърждаването на неговия визуален език като самостоятелна система от изразни средства. В центъра на вниманието са основните изобразителни компоненти на кадъра – формат, план, перспектива, светлина, цвят и движение – и начините, по които те изграждат смисъла и емоционалното въздействие на филмовия образ. Лекциите са съпътствани от богат илюстративен материал – фотоси, репродукции, видеопрожекции и анализи на конкретни сцени.

Запишете се сега и подобрете познанията си в сферата на киноизкуството!

ЗАПИШИ СЕ

Еволюция на екранното изображение: Теория на киноизображението

  • В хода на обучението курсистите ще научат как да разпознават и анализират пластическите, семиотичните и комуникативните равнища на киноизображението. Курсът систематизира натрупаните практически наблюдения и ги поставя в теоретичен контекст, така че участниците да овладеят принципите за синтез и анализ на екранния език. Те ще разберат как техническите параметри – формат, светлина, движение, перспектива – се превръщат в художествени значения, и ще придобият умения да използват точната терминология при професионално обсъждане на визуалните структури на филма.

  • Този курс е предназначен за студенти по кино и телевизия, филмови и визуални изкуства, както и за всички, които проявяват интерес към теорията на екранното изображение. Той е ценен още както за бъдещи режисьори, оператори и монтажисти, така и за филмови критици и изследователи, които желаят да изградят стабилна основа за професионален анализ на визуалното съдържание.

  • 17, 18, 24, 25.01.2026

    10:00 - 15:30

    (30 учебни часа)

    НАТФИЗ “Кр. Сарафов”
    ул. “Г. С. Раковски” 114

  • Курсът е на цена от 450.00лв/ 230.09 Euro с ДДС.

    Важно: Курсът ще се проведе при записване на минимум 4 участници.
    В случай че курсът не се осъществи, заплатените такси ще бъдат възстановени.

  • Препоръчителна подготовка и библиография:

    Бунюел, Луис. „Моят последен дъх.“ Народна култура. София, 1985 г.
    Уайлдър, Били. „Аз не правя кино, аз правя филми.“ ИК „Колибри.“ София, 2008 г.
    Христов, Ивайло. „Актьорът в киното.“ Изток-Запад. София, 2014 г.
    Антониони, Микеланджело. „Снимам, следователно живея.“ ИК „Колибри.“ София, 2012 г.
    Хичкок, Алфред и Трюфо, Франсоа. „Хичкок & Трюфо.“ ИК „Колибри.“ София, 2005 г.
    Вендерс, Вим. „Логиката на образите.“ ИК „Колибри.“ София, 2003 г.
    Мартен, Марсел. „Езикът на киното.“ Наука и изкуство. София, 1962 г.
    Даниялия, Георгий. „Пътник без билет.“ ИК „Колибри.“ София, 2011 г.
    Боджаков, Дочо. „Технология на кинорежисурата.“ Филмова компания „Две и половина.“ София, 2014 г.
    Чаплин, Чарли. „Моята автобиография.“ Наука и изкуство. София, 1979 г.
    Скорсезе, Мартин. „Моите удоволствия на киноман.“ ИК „Колибри.“ София, 2003 г.
    Алън, Уди. „Аз пиша чрез филми.“ ИК „Колибри.“ София, 2003 г.
    Форман, Милош. „Повратна точка.“ Издателство „Анубис.“ София, 1995 г.
    Димитрова, Мая. „Авторското кино.“ УИ „Св. Климент Охридски.“ София, 2010 г.
    Камбуров, Радослав. „Новата градина“ Изток-Запад. София, 2021 г.
    Спилбърг, Стивън. „Киното е моят порок.“ ИК „Колибри.“ София, 2005 г.
    Алмодовар, Педро. „Киното на желанията.“ ИК „Колибри.“ София, 2003 г.
    Бергман, Ингмар. „Латерна магика.“ Хемус. София, 1995 г.
    Фелини, Федерико. „Аз, Фелини.“ Хемус. София, 1997 г.
    Вайда, Анджей. „Киното и останалият свят.“ ИК „Колибри.“ София, 2010 г.

ЗАПИШИ СЕ

ПРЕПОДАВАТЕЛ

проф. д.н. Божидар Манов

Роден в София на 12 декември 1947 г., проф. Манов е утвърден кинокритик, журналист и преподавател. Завършва „Електроника“ в МЕИ – София и работи като инженер, след което получава образование по „Кинознание“ в НАТФИЗ. От 1978 до 1990 г. е редактор, главен редактор и директор на Филмова студия „Време“. Преподава в НАТФИЗ от 1983 г., ръководи катедра „Кинознание и драматургия“ (2000–2011) и е декан на Факултет „Екранни изкуства“ (2011–2013). Преподавал е и в НБУ.

Член е на СБФД, СБЖ и Европейската филмова академия, председател на Гилдия „Критика“, вицепрезидент на FIPRESCI (2001–2005) и член на Националния съвет за кино. Автор е на редица изследвания и книги – „Теория на киноизображението“, „Дигитална аудиовизия“, „Дигиталната стихия“, „Кино и други изкушения“, „Фестивални срещи“ и др. Публикувал е стотици статии у нас и в чужбина, бил е водещ на „Лачените обувки на българското кино“ и член или председател на журита на най-престижните фестивали в Берлин, Кан, Венеция и други.

Отличен е с наградите „Златен век“ на Министерството на културата, „Златно перо“ на СБЖ, званието „Заслужил деятел на БЧК“ и е почетен гражданин на София.

ПРОГРАМА

  • 1.Въведение в курса. Запознаване с методиката, терминологията, принципите на излагане на материала.

    2. Изображението в историята на цивилизацията. Дофилмови изкуства – статична пластика и визуален език.

    3. Развитие на кинематографа. Технико – естетическа еволюция. Етапи, характеристика, прогнози.

    4. "Материална естетика" (Бахтин) и природа на изображението. Съдържание – материал – форма във времевите и пространствените изкуства.

    5. Изобразителни компоненти на екрана. Три равнища на анализ на кадъра. Класификация и систематизация. Обектно дефинирани и субектно привнесени елементи.

    6. Геометрия на кадъра. Големина, форма и формат.

    7. Крупност на кинематографичния план. Условни класификации. Пластика и семантика на изобразителния план.

    8. Гледна точка и ракурс. Пространствена ориентация  на гледната точка. Пластическа и "идейна" функция.

    9. Пространствена характеристика на обектите в изображението. Фигура и фон. Илюзия за триизмерност, условен автоматизъм, развитие на перспективата.

    10. Светлина и цвят в изображението – технически и естетически  параметри.  Светлинна и цветова перспектива. Семантика на светлината и цвета.

    11. Оптически намеси в изображението. Визия на автора и субективно третиране на изображението. Деформации на обектите и пространството.

    12. Движението на екрана. Движение на пластическите форми и движение на камерата. Обективност и субективност на екранното движение.

    13. Кинетичен режим на камерата и пластически еквиваленти на екрана. Трансформации във възприемането на време – пространството.

    14. Визуален (зрим) звук. Нямо кино и пластическа "прамузика".  Аудиовизуален образ  и "психологически релеф на изображението".

    15. Преговор/обобщение на модула.

    Извънаудиторна заетост:  

    -       гледане на филми

    -       четене на посочената литература

  • 1.    Алчност, САЩ, 1924, реж. Ерих фон Щрохайм.

    2.    Страданията на Жана д'Арк, Франция, 1928, реж. Карл Т. Драйер

    3.    Под покривите на Париж, 1930, реж. Рене Клер.

    4.    Великата илюзия, Франция, 1937, реж. Жан Реноар.

    5.    До последен дъх, Франция, 1960, реж. Жан-Люк Годар

    6.    Виридиана, Испания, Мексико, 1961, реж. Луис Бунюел.

    7.    Осем и половина, Италия, 1963, реж. Федерико Фелини.

    8.    Сенките на забравените прадеди, СССР, 1965, реж. Сергей Параджанов.

    9.    Привързаният балон, България, 1967, реж. Бинка Желязкова.

    10. Бялата птица с черния белег, СССР, 1971, реж. Юрий Илиенко.

    11. Козият рог, България, 1972, реж. Методи Андонов.

    12. Амаркорд, Италия, 1973, реж. Федерико Фелини.

    13. Последно лято, България, 1973, реж. Христо Христов.

    14. Лачените обувки на незнайния войн, България, 1979, реж. Рангел Вълчанов.

    15. Илюзия, България, 1980, реж. Людмил Стайков.

    16. Мера според мера, България, 1981, реж. Георги Дюлгеров.

    17. Екзитус, България, 1988, реж. Красимир Крумов.

    18. Вкус на череши, Франция, Иран, 1997, реж. Абас Киаростами.

    19. Таймкод, САЩ, 2000, реж. Майк Фигис.

    20. Невероятната съдба на Амели Пулен, Франция, 2001, реж. Жан-Пиер Жьоне.

    21. Руската съкровищница, Русия, Германия, 2002, реж. Ал. Сокуров.

    22. Догвил, Франция, 2003, реж. Ларс фон Триер.

    23. Аватар, САЩ, 2009

    24. Американска нощ, Франция, Италия, 1973

    25. Аризонска мечта, Франция, САЩ, 1992

    26. Есенна соната, Швеция, 1978

    27. Идиотите, Дания, 1998

    28. Пепел и диамант, Полша, 1958

    29. Пина, Германия, Франция, 2010

    30. Фотоувеличение, Великобритания, 1967

     И още много други ……………………...

    • Изпит се полага от курсистите, които желаят да получат Сертификат за успешно завършване на курса. Повече информация за сертификатите, които Центърът за продължаващо обучение предлага можете да откриете в страницата Често задавани въпроси.

ЗАПИШИ СЕ