Еволюция на екранното изображение: Развитие на дигиталното изображение
Този втори модул от курса разглежда следващия етап от еволюцията на екранното изображение – прехода от оптично-фотохимичната природа на киното към електронната и дигиталната визуалност. Акцентът е поставен върху появата на телевизията, видеото, компютърната графика и съвременните форми на дигитална аудиовизия, които променят не само технологията на изображението, но и неговата естетика, структура и комуникативен потенциал. Лекциите проследяват динамиката между аналогово и дигитално мислене, като обръщат внимание на новите визуални параметри, породени от ерата на Интернет, интерактивните медии и виртуалната реалност.
Какво ще научите?
В този курс курсистите ще научат как да се ориентират в разнообразната продукция на съвременната дигитална култура, да разпознават техническите и естетическите особености на новите екранни форми и да ги анализират чрез точен теоретичен апарат. Те ще придобият знания за спецификата на електронното изображение, принципите на дигиталното кино, ролята на компютърната графика и триизмерните среди, както и за новите форми на времево-пространствено възприятие в интерактивната комуникация. Модулът изгражда критическа чувствителност към визуалната реалност на дигиталната епоха.
За кого е този курс?
Курсът е предназначен за студенти и млади специалисти в областта на киното, телевизията, новите медии и визуалните комуникации, които искат да разберат същността на дигиталното изображение и да развият аналитичен подход към съвременните аудиовизуални практики. Той е особено полезен за оператори, режисьори, монтажисти, продуценти, както и за всички, които работят с екранна култура в контекста на бързо променящите се технологии.
Запишете се сега и подобрете познанията си в сферата на дигиталното изображение!
препоръчителна подготовка и библиография:
Манов, Б. Еволюция на екранното изображение. С. Аскони Издат, 2012
Манов, Б. Дигиталната стихия. С. "Титра", 2003.
Арнхайм, Р. Психология на визуалното възприятие. С. 1997.
Лотман, Ю. Семиотика кино и проблемы киноэстетики. Таллин, 1973.
Чахирян, Г. Изобразительный мир экрана. М., 1977.
Arijon, D. Grammer of the Film Language. London, 1976.
Bellour, R. L'entre-images: photo, cinema, video. Paris, 1990.
Brinkman, R. The Art and Science of Digital Compositing. San Diego, 1999
Cubitt, S. Digital Aesthetics. London, 1998
Darley, A. Visual Digital Culture. Surface Play and Spectacle in New Media. London, 2000
Fillding, R. Technological History of Motion Pictures and Television. Berkeley, 1967.
Gauthier, Jean-Mark. Interactive Digital 3D Actors. Morgan Kaufmann Publisher, 2001
Luppa, N. Designing Interaktive Digital Media. Boston, 1998
Mealing, S. The Art and Science of Computer Animation. Exeter, 1998
Ohanian, T., Michael, E. Digital Filmmaking: The Changing Art and Craft of Making Motion Pictures. Barkly, 1999.
Salt, B. Film Style and Technology: History and Analysis. London, 1992
Подходящи филми:
1. Алчност, САЩ, 1924, реж. Ерих фон Щрохайм.
2. Страданията на Жана д'Арк, Франция, 1928, реж. Карл Т. Драйер
3. Под покривите на Париж, 1930, реж. Рене Клер.
4. Великата илюзия, Франция, 1937, реж. Жан Реноар.
5. До последен дъх, Франция, 1960, реж. Жан-Люк Годар
6. Виридиана, Испания, Мексико, 1961, реж. Луис Бунюел.
7. Осем и половина, Италия, 1963, реж. Федерико Фелини.
8. Сенките на забравените прадеди, СССР, 1965, реж. Сергей Параджанов.
9. Привързаният балон, България, 1967, реж. Бинка Желязкова.
10. Бялата птица с черния белег, СССР, 1971, реж. Юрий Илиенко.
11. Козият рог, България, 1972, реж. Методи Андонов.
12. Амаркорд, Италия, 1973, реж. Федерико Фелини.
13. Последно лято, България, 1973, реж. Христо Христов.
14. Лачените обувки на незнайния войн, България, 1979, реж. Рангел Вълчанов.
15. Илюзия, България, 1980, реж. Людмил Стайков.
16. Мера според мера, България, 1981, реж. Георги Дюлгеров.
17. Екзитус, България, 1988, реж. Красимир Крумов.
18. Вкус на череши, Франция, Иран, 1997, реж. Абас Киаростами.
19. Таймкод, САЩ, 2000, реж. Майк Фигис.
20. Невероятната съдба на Амели Пулен, Франция, 2001, реж. Жан-ПиерЖьоне.
21. Руската съкровищница, Русия, Германия, 2002, реж. Ал. Сокуров.
22. Догвил, Франция, 2003, реж. Ларс фон Триер.
23. Аватар, САЩ, 2009
24. Американска нощ, Франция, Италия, 1973
25. Аризонска мечта, Франция, САЩ, 1992
26. Есенна соната, Швеция, 1978
27. Идиотите, Дания, 1998
28. Пепел и диамант, Полша, 1958
29. Пина, Германия, Франция, 2010
30. Фотоувеличение, Великобритания, 1967
-
✺
Преподавател:
проф. д.н. Божидар Манов
(навигирайте до края на страницата за допълнителна информация)
-
✺
10.10.; 11.10. - 16.10.
12:30 - 18:00(30 учебни часа)
НАТФИЗ “Кр. Сарафов”
ул. “Г. С. Раковски” 114 -
✺
Курсът е на цена от 500.00лв. с включен ДДС
проф. д.н. Божидар Манов
Роден в София на 12 декември 1947 г., проф. Манов е утвърден кинокритик, журналист и преподавател. Завършва „Електроника“ в МЕИ – София и работи като инженер, след което получава образование по „Кинознание“ в НАТФИЗ. От 1978 до 1990 г. е редактор, главен редактор и директор на Филмова студия „Време“. Преподава в НАТФИЗ от 1983 г., ръководи катедра „Кинознание и драматургия“ (2000–2011) и е декан на Факултет „Екранни изкуства“ (2011–2013). Преподавал е и в НБУ.
Член е на СБФД, СБЖ и Европейската филмова академия, председател на Гилдия „Критика“, вицепрезидент на FIPRESCI (2001–2005) и член на Националния съвет за кино. Автор е на редица изследвания и книги – „Теория на киноизображението“, „Дигитална аудиовизия“, „Дигиталната стихия“, „Кино и други изкушения“, „Фестивални срещи“ и др. Публикувал е стотици статии у нас и в чужбина, бил е водещ на „Лачените обувки на българското кино“ и член или председател на журита на най-престижните фестивали в Берлин, Кан, Венеция и други.
Отличен е с наградите „Златен век“ на Министерството на културата, „Златно перо“ на СБЖ, званието „Заслужил деятел на БЧК“ и е почетен гражданин на София.