Еволюция на екранното изображение: Теория на киноизображението

Първият модул на курса е посветен на класическото екранно изображение – на неговата природа, структура и художествени възможности. Той проследява развитието на киното от възникването на кинематографа до утвърждаването на неговия визуален език като самостоятелна система от изразни средства. В центъра на вниманието са основните изобразителни компоненти на кадъра – формат, план, перспектива, светлина, цвят и движение – и начините, по които те изграждат смисъла и емоционалното въздействие на филмовия образ. Лекциите са съпътствани от богат илюстративен материал – фотоси, репродукции, видеопрожекции и анализи на конкретни сцени.

Какво ще научите?

В хода на обучението курсистите ще научат как да разпознават и анализират пластическите, семиотичните и комуникативните равнища на киноизображението. Курсът систематизира натрупаните практически наблюдения и ги поставя в теоретичен контекст, така че участниците да овладеят принципите за синтез и анализ на екранния език. Те ще разберат как техническите параметри – формат, светлина, движение, перспектива – се превръщат в художествени значения, и ще придобият умения да използват точната терминология при професионално обсъждане на визуалните структури на филма.

За кого е този курс?

Този курс е предназначен за студенти по кино и телевизия, филмови и визуални изкуства, както и за всички, които проявяват интерес към теорията на екранното изображение. Той е ценен още както за бъдещи режисьори, оператори и монтажисти, така и за филмови критици и изследователи, които желаят да изградят стабилна основа за професионален анализ на визуалното съдържание.

Запишете се сега и подобрете познанията си в сферата на киноизкуството!

препоръчителна подготовка и библиография:
Бунюел, Луис. „Моят последен дъх.“ Народна култура. София, 1985 г.
Уайлдър, Били. „Аз не правя кино, аз правя филми.“ ИК „Колибри.“ София, 2008 г.
Христов, Ивайло. „Актьорът в киното.“ Изток-Запад. София, 2014 г.
Антониони, Микеланджело. „Снимам, следователно живея.“ ИК „Колибри.“ София, 2012 г.
Хичкок, Алфред и Трюфо, Франсоа. „Хичкок & Трюфо.“ ИК „Колибри.“ София, 2005 г.
Вендерс, Вим. „Логиката на образите.“ ИК „Колибри.“ София, 2003 г.
Мартен, Марсел. „Езикът на киното.“ Наука и изкуство. София, 1962 г.
Даниялия, Георгий. „Пътник без билет.“ ИК „Колибри.“ София, 2011 г.
Боджаков, Дочо. „Технология на кинорежисурата.“ Филмова компания „Две и половина.“ София, 2014 г.
Чаплин, Чарли. „Моята автобиография.“ Наука и изкуство. София, 1979 г.
Скорсезе, Мартин. „Моите удоволствия на киноман.“ ИК „Колибри.“ София, 2003 г.
Алън, Уди. „Аз пиша чрез филми.“ ИК „Колибри.“ София, 2003 г.
Форман, Милош. „Повратна точка.“ Издателство „Анубис.“ София, 1995 г.
Димитрова, Мая. „Авторското кино.“ УИ „Св. Климент Охридски.“ София, 2010 г.
Камбуров, Радослав. „Новата градина“ Изток-Запад. София, 2021 г.
Спилбърг, Стивън. „Киното е моят порок.“ ИК „Колибри.“ София, 2005 г.
Алмодовар, Педро. „Киното на желанията.“ ИК „Колибри.“ София, 2003 г.
Бергман, Ингмар. „Латерна магика.“ Хемус. София, 1995 г.
Фелини, Федерико. „Аз, Фелини.“ Хемус. София, 1997 г.
Вайда, Анджей. „Киното и останалият свят.“ ИК „Колибри.“ София, 2010 г.

ЗАПИШИ СЕ

  • ✺

    Преподавател:

    проф. д.н. Божидар Манов

    (навигирайте до края на страницата за допълнителна информация)

  • ✺

    10.10.; 11.10. - 16.10.
    12:30 - 18:00

    (30 учебни часа)

    НАТФИЗ “Кр. Сарафов”
    ул. “Г. С. Раковски” 114

  • ✺

    Курсът е на цена от 500.00лв. с включен ДДС

проф. д.н. Божидар Манов

Роден в София на 12 декември 1947 г., проф. Манов е утвърден кинокритик, журналист и преподавател. Завършва „Електроника“ в МЕИ – София и работи като инженер, след което получава образование по „Кинознание“ в НАТФИЗ. От 1978 до 1990 г. е редактор, главен редактор и директор на Филмова студия „Време“. Преподава в НАТФИЗ от 1983 г., ръководи катедра „Кинознание и драматургия“ (2000–2011) и е декан на Факултет „Екранни изкуства“ (2011–2013). Преподавал е и в НБУ.

Член е на СБФД, СБЖ и Европейската филмова академия, председател на Гилдия „Критика“, вицепрезидент на FIPRESCI (2001–2005) и член на Националния съвет за кино. Автор е на редица изследвания и книги – „Теория на киноизображението“, „Дигитална аудиовизия“, „Дигиталната стихия“, „Кино и други изкушения“, „Фестивални срещи“ и др. Публикувал е стотици статии у нас и в чужбина, бил е водещ на „Лачените обувки на българското кино“ и член или председател на журита на най-престижните фестивали в Берлин, Кан, Венеция и други.

Отличен е с наградите „Златен век“ на Министерството на културата, „Златно перо“ на СБЖ, званието „Заслужил деятел на БЧК“ и е почетен гражданин на София.