Философия на науката
Курсът разглежда науката като специфична форма на познание и културна дейност, като изследва нейните философски основи, методи и социокултурни функции. Във фокус са въпросите какво е наука, как постигаме научна истина и как разграничаваме науката от ненаучното. Чрез анализ на ключови дебати и концепции, курсът развива способност за критическо мислене и философско осмисляне на ролята на науката в съвременния свят.
Какво ще научите?
Курсът ще ви запознае с основни философски въпроси, свързани с природата на науката, нейните цели, методи и културно значение. Ще придобиете знания за отношенията между философия и наука, стила на научното мислене, ролята на лидерството в научната общност, както и за естетическите измерения на научните открития. Ще развиете умения да анализирате критично научното познание, да разграничавате научни от ненаучни подходи и да разбирате посоките, в които се развива съвременната наука. Курсът ще ви насърчи към философска рефлексия и по-задълбочено разбиране на науката като културен и човешки феномен.
За кого е този курс?
Курсът е подходящ за студенти и творци, които се интересуват от смисъла и ролята на науката отвъд нейната практическа приложимост. Полезен е за онези, които търсят по-дълбоко разбиране за научното познание като културен феномен и искат да развият критическо мислене, способност за философска рефлексия и умение да разпознават границите между знание, мнение и псевдонаука.
Запишете се сега и подобрете познанията си в сферата на философията на науката!
препоръчителна подготовка и библиография:
1. Философия на науката, Антология , С., 1999
2.Азаря Поликаров, Научни революции и прогрес, 1993 г
3.Азаря Поликаров, Логика, философия и методология на науката, 1998 г
4.Иванка Апостолова, Научната общност и философски предпоставки, С., 1990 г
5.Иванка Апостолова, Физиците пред аксиологически проблеми,, С., 1982 г
6.Ангел Стефанов, Философия на времето, С., 2004 г
7.Ангел Стефанов, Знание, наука, псевдонаука, С., 2007 г
8.Бруно Латур, Никога не сме били модерни, 1994 г
0.Дж. Холтон, Тематический анализ, 1984
10.Едуардо де Боно, Страничното мислене, 2002 г
11.Жан Пиер Шанжо и Ален Кон, Мислещата материя, 2000 г
12.Иванка Апостолова, Стил на мислене, 1972 г
13.Иля Пригожин, Краят на детерминираността.
14.К. Попър, Логика и рост научного познания, 1083
15.М. Полани, Личностное знание, 1985
16.Пол Файерабент, Избрано, 1996 г
17.Ст. Тулмин, Человеческое понимание, 1986 г
18.Т. Кун, Структура на научните революции, 1997 г
19. Стивън Хокинг, Вселената в орехова черупка, С., 2002 г
20. Стивън Хокинг, Кратка история на времето, С., 1999 г
-
✺
Преподавател:
проф. д-р Спаска Зафирова
(навигирайте до края на страницата за допълнителна информация)
-
✺
10.09. - 14.09.
09:00 - 13:00
(30 учебни часа)
НАТФИЗ “Кр. Сарафов”
-
✺
Курсът е на цена от 400.00лв. с включен ДДС
проф. д-р Спаска Зафирова
Проф. д-р Спаска Зафирова е родена на 20 май 1946 г. в гр. Перник. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалности „Философия“ и „Българска филология“, а по-късно специализира и психология. От 1979 г. преподава в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. През 1981 г. защитава докторска дисертация, а през 1990 г. получава научното звание „доцент“. През 2009 г. е избрана за „професор“.
В НАТФИЗ води лекционни курсове по философия, етика, естетика, история на цивилизациите, философия на науката и антропология. Научните ѝ интереси са свързани с хуманитарното образование. Автор е на множество публикации и на две монографии: „Класовите измерения на социалния интерес“ (1984) и „Философия и наука“ (2009). През 2014 г. е избрана за ректор на Театрален колеж „Любен Гройс“.