Творческото писане в контекста на световната култура
Курсът разглежда произведенията на художественото творчество като резултат от комбинативни решения, които актуализират вече съществуващи литературни модели. Устойчивите жанрови и тематични структури – като епос, романс, сонет, балада, роман – се проследяват в тяхната историческа трансформация и съвременна интерпретация. Специален акцент е поставен върху пародията, цитирането и перифразата като стратегии за творческо отношение към традицията. Курсът развива мисленето за световната култура като поле от гъвкави възможности за вдъхновение и създаване на нови художествени форми, като при желание от страна на участниците се предвиждат и упражнения по творческо писане.
Какво ще научите?
Курсът ще ви запознае с устойчивите литературни модели – от епоса и романса до повторяеми мотиви и „странстващи“ сюжети – и ще покаже как те се трансформират през времето. Ще изследвате връзката между традиция и новаторство и ще развиете умения да разпознавате и творчески да преосмисляте моделни конструкции. Чрез практически задачи ще се научите да използвате тези модели като основа за собствено писане, съчетавайки културна памет с лична оригиналност. Курсът насърчава самостоятелно мислене, критичен поглед и способност да защитавате творчески избори в диалог с литературната традиция.
За кого е този курс?
Курсът е подходящ за студенти по филология, хуманитарни науки и творчески ориентирани специалности, както и за всички, които се интересуват от връзката между традицията и съвременното художествено мислене. Подходящ е както за теоретично ориентирани участници, които искат да задълбочат познанията си за литературните модели и техните трансформации, така и за практици с интерес към писането, които търсят вдъхновение и опора в културната история. Курсът ще бъде ценен и за всеки, който вижда в литературата не само обект на анализ, но и поле за лична творческа интерпретация.
Запишете се сега и подобрете познанията си в сферата на литературата!
препоръчителна подготовка и библиография:
Аноним. Животът на Ласарильо от Тормес и неговите преживелици и несгоди. Превод: Лъчезар Мишев. С.: Отечество, 1983.
Аноним. Хиляда и една нощ. Т. 1-2. Превод: Киряк Цонев, Славян Русчуклиев. С.: Труд, 2023.
Антични романи [Сборник]. Превод: Георги Батаклиев и др. С.: Народна култура, 1981.
Аполинер, Гийом. Поезия. Превод: Кирил Кадийски. С.: Захарий Стоянов, 2013.
Апулей, Луций. Златното магаре- Прев. от лат. Георги Батаклиев, Петър Радев. С.: Народна култура, 1984.
Байрон, Джордж Гордън. Дон Жуан. Превод: Любен Любенов. С.: Захарий Стоянов, 2004.
Балзак, Оноре дьо. Избрани творби в 10 тома. С.: Народна култура, 1983-1986.
Бодлер, Шарл. Цветя на злото. Превод: Кирил Кадийски. С.: Захарий Стоянов, 2007.
Вергилий, Публий Марон. Енеида. Превод: Георги Батаклиев. С.: Кръг, 2019.
Виан, Борис. Пяната на дните. Превод: Симеон Лекарски. С.: Фама, 2007.
Вийон, Франсоа. Балади. Превод: Васил Сотиров. С.: Фама+, 2023.
Грас, Гюнтер. Тенекиеният барабан. Превод: Надежда Фурнаджиева. Пловдив: Летера, 1999.
Гьоте, Йохан Волфганг фон. Балади. Превод: Любомир Илиев. С.: Лист, 2021.
Данте Алигиери. Божествена комедия. Превод: Иван Иванов. С.: Захарий Стоянов, 2011.
Дефо, Даниъл. Животът и приключенията на Робинзон Крузо. Превод: Огняна Иванова. С.: Изток-Запад, 2013.
Келман, Даниел. Светлина и сянка. Превод: Жанина Драгостинова. С.: Колибри, 2024.
Ман, Томас. Избраникът. Превод: Любомир Илиев. С.: Лист, 2022.
Мопасан, Ги дьо. Избрани разкази. Превод: Георги Куфов. С.: Муузон, 2015.
Омир. Илиада. Превод: Александър Милев, Блага Димитрова. С.: Захарий Стоянов, 2009.
Омир. Одисея. Превод: Георги Батаклиев. С.: Захарий Стоянов, 2009.
Остър, Пол. Нюйоркска трилогия. Превод: Иглика Василева. С.: Колибри, 2005.
По, Едгар Алън. Сърцето издайник. Превод: Борис Дамянов, Светла Христова. С: Труд, 2023.
Рабле, Франсоа. Гаргантюа и Пантагрюел. Превод: Дора Попова. С.: Захарий Стоянов, 2012.
Роденбах, Жорж. Мъртвата Брюге. Превод: Красимир Кавалджиев. С.: Сонм, 2021.
Петрарка, Франческо. Сонети за живота и смъртта на мадона Лаура. Превод: Кирил Кадийски. С.: Нов Златорог, 2011.
Сервантес, Мигел де. Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча. В 2 тома. Превод: Тодор Нейков. С.: Народна култура, 1980.
Суифт, Джонатан. Пътешествията на Гъливер. Превод: Теодора Атанасова, Боян Атанасов. С.: Изток-Запад, 2014.
Хайне, Хайнрих. Стихотворения. Превод: Стоян Бакърджиев, Димитър Стоевски. С.: Ерато, 1994.
Храбал, Бохумил. Обслужвал съм английския крал. Превод: Васил Самоковлиев. С.: Колибри, 2012.
БИБЛИОГРАФИЯ. ВТОРИЧНА ЛИТЕРАТУРА:
Барт, Ролан. Нулева степен на почерка; Митологии. Превод: Стоян Атанасов. С.: Колибри, 2004.
Богданов, Богдан. Романът античен и съвременен. С.: Наука и изкуство, 1986.
Женет, Жерар. Фигури. Съставителство и превод: Миряна Янакиева. С.: Фигура, 2001.
Коларов, Радосвет. Повторение и сътворение: поетика на автотекстуалността. С.: Просвета, 2009.
Кундера, Милан: Изкуството на романа. Превод: Боян Знеполски. С.: Колибри, 2007.
Тодоров, Цветан. Поетика на прозата. Превод: Албена Стамболова. С.: ЛИК, 2004.
Фрай, Нортръп. Великият код. Превод: Васил Дудеков-Кършев. С.: ГАЛ-ИКО, 1993.
Фрейзър, Джеймс Джордж. Златната клонка. Превод: Цветан Петков. С.: Изток-Запад, 2014-2015.
Шкловски, Виктор. Художествената проза. Превод: Христо Кънев. С.: Наука и изкуство, 1988.
Якобсон, Роман. Езикът на поезията. Превод: Евгения Трендафилова. С.: Захарий Стоянов, 2000.
Яус, Ханс-Роберт. Исторически опит и литературна херменевтика. Превод: Майя Разбойникова-Фратева. С.: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1998.
БИБЛИОГРАФИЯ. ЕЛЕКТРОННИ РЕСУРСИ.
Георгиев, Никола. Анализ на лирическата творба. https://liternet.bg/publish/ngeorgiev/analiz/content.htm
Дачев, Мирослав. Модернизмът и границите на езика. https://cssc-bg.com/e-library/library-humanitas/linguistics/модернизмът-и-границите-на-езика
Еко, Умберто. Проблемът за отворената творба. https://chitanka.info/text/13186
Женет, Жерар. Фигури: Пруст палимпсест. https://cssc-bg.com/e-library/library-humanitas/semiotics/genette
Тинянов, Юрий. Литературният факт. https://cssc-bg.com/e-library/library-humanitas/linguistics/tinianov-2
Тодоров, Цветан. Възгледът за литературата. https://cssc-bg.com/e-library/library-humanitas/linguistics/notion-lit
Всички представени заглавия могат да бъдат открити в АБА на НАТФИЗ. Допълнителни електронни източници могат да се намерят на следния линк: Каталози и свободно достъпни ресурси - НАТФИЗ (natfiz.bg)
-
✺
Преподавател:
доц. д-р Борис Минков
(навигирайте до края на страницата за допълнителна информация)
-
✺
09.09. - 13.09.
17:00 - 20:30
(30 учебни часа)
НАТФИЗ “Кр. Сарафов”
-
✺
Курсът е на цена от 400.00лв. с включен ДДС
доц. д-р Борис Минков
Доц. д-р Борис Минков е преподавател по история на европейските литератури в НАТФИЗ Кръстьо Сарафов от 2013 г. Роден е през 1971 г. в София. Завършил е немска езикова гимназия в Пловдив (1990) и българска филология в Софийски университет Св. Климент Охридски (1995). В периода 1998-2001 е докторант, а след това (до 2009 г.) научен сътрудник в Института за литература (БАН). 2009-2013 е лектор по български език, литература и култура в Хумболт университет, Берлин. Водил е лекции и семинари в СУ Св. Климент Охридски, ПУ Паисий Хилендарски, АМТИИ Проф. Асен Диамандиев Пловдив, Фридрих Шилер университет Йена.
Области на научен интерес на Минков са жанровата типология на новелата и романа, немскоезичната литература, присъствието на градското пространство в литературата, интермедиалните отношения между литература и кино, съвременната литература. Във връзка с научната си работа е имал изследователски престои във Виенския университет (2000; 2006), Университет Констанц (2001-2002) и Свободния университет в Берлин (2007), както и в Германския литературен архив в Марбах (2009).
Наред с научните си занимания в областта на литературната история Минков е литературен критик и автор на няколко белетристични книги. Автор e на учебници по литература (IX-XII клас) за издателство Анубис. От 1998 г. е редактор и издател на литературното списание Страница.